ДРЕХИТЕ И ТЕЛАТА: ЧАСТИ ОТ НЕЩО ПО-ЦЯЛОСТНО

...в този миг те обичам, но това, че си ти, е случайност... влюбих се в този град, в Рамбла с птичките и клоуните, в къщите на Гауди, в готическия квартал... струва ми се, че никога не мога да принадлежа на един човек така, както на тези улици... знаеш ли - аз обичам хората, но не директно, а чрез нещата, които могат да ги радват, заради миговете, които могат да споделят... Алекс се зачуди какво ли казва на този, с когото е сега. И с кого по дяволите беше дошла. Какво прави с него, какво му говори, докато я чука... Жените, помисли си той, трябва да се убиват, след като да били твои. Поне някои.*            Дебютната книга с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, от която извадих този текст, беше отличена миналата година в Националния конкурс „Южна пролет“ в Хасково и отведе автора й в Австрия през ноември. След представянето там, Тодора Радева се появи на корицата на австрийското феминистично списание An. Schlaege, www.anschlaege.at            Мистифицираното заглавивие - „Седем начина да увиеш сари около тялото“ води към истории, които не се правят на далечен Индокитай, състоят се на милиметри от тялото (погледни наляво, а ако не е там, значи е вдясно, обърни се). Те се пресичат с една особена ритуалност на любовта (доколкото любовта има своята подреденост, церемониалност, цикли) и я нарушават, за да не я подчинят на инертното, статичното, безстрастното, което така лесно й се отдава (на любовта); сменят непрекъснато бельото й (на любовта), подготвят я за нещо ново, обикалят ненаситно улици и затворени пространства, и не е много сигурно има ли я (как коя, любовта), имало ли я някога и дали излиза извън представите.          Разказите най-добре се самоопределят. В тях лявата гърда на една жена все още принадлежи на мъжа, който превърнат в спомен, продължава да бъде в нея. Същият или мъжът, който е бил, става обект на наблюдение; поставян е в експериментални и забавни ситуации, наред с непрекъснататите интроспекции на една жена, която се разравя до край, наред с активното търсене на пътя към мястото, където „някъде, дълбоко, има нещо, което си струва да откриеш на всяка цена - трябва да минеш всички изпитания, да не се заблуждаваш от предишните следи и накрая да го направиш свое“; на пътя „от китката по вътрешната страна на ръката до лакътя“ към мястото, което не може да се локализира.            След като в „Седем начина да увиеш сари около тялото“, пътят към Рая изглежда преграден, предстои по-дълго обикаляне на улиците. Самата аз нямам никаква представа какво толкова има по тези улици, но би трябвало да разбера от романа, който е подготвен за излизане - „Улиците на Рая“. Това не е всичко от Тодора Радева, пак ще си говорим, но засега съм Стига Толкова, за да не разваля магията.       ---     Тодора Радева, „Седем начина да увиеш сари около тялото“, изд. „Корени“, София, 2005                 15.01.2006 г.   Влез в Стая 1, 2