ВИЖ КОЙ ПРОДАВА

Рубен Лазаров е един от най-добрите продавачи на книги, който може да се случи на читател, пружиниращ между рафтовете. Определено познава тези, които предлага, определно ги чете, определено може да се аргументира подобаващо и по-подробно от тук записаното.          Всяка сряда от 7.10 сутринта, прави кратък обзор на новите заглавия по TV 7 и още веднъж в 8.10, за всеки случай.          Публикуваните откъси от коментарите му за български книги и автори, избора на читателите и неговия личен, са резултат от непосредствена комуникация с клиенти и книги на третия етаж в Ориндж и от четиригодишния му опит досега.     ИЗОБРЪТ И ПРИЧИНИТЕЛИТЕ МУ            Голямо влияние имат официалните класации и конкурсните резултати, за съжаление. Това е една от причините добри книги да остават встрани, ако не им се направи солидна реклама. Заради краткотрайната реклама, книгите отличени в конкурса „Развитие“ през 2005 г., не са особено популярни. Личният ми избор сред тях е „Майките“ на Теодора Димова. Подобен е случаят и с „Чувствата. Срок на годност“ на Йорданка Минева; една от книгите, чийто анонс на корицата съвпада със съдържанието, защото факт е и обратното - между анонса и книгата няма нищо общо. Много бих се радвал, ако станат популярни и трилърите на Валентин Фъртунов „Vox dei“ и „Бастет“; писане между Балдачи и Гришам. „Каталог на душите По“ от Мария Станкова, не е рекламирана и е непозната на читателите, но това е една от най-хубавите български книги и я препоръчвам на клиентите. Христо Стоянов също остава встрани, въпреки „Скритият живот на една помакиня“. Работата е в това, че книгите му изглеждат грозни, а и авторът има много лош имидж. Фредерик Бегбеде също е оплюван характер, но книгите му се продават като топъл хляб в чужбина. И още нещо - ако някои автори не слагат снимка на корицата, книгите им ще са по-продаваеми. Тук е мястото да кажа, че книгоиздаването като цяло е на много ниско ниво. Българският читател е свикнал да му продават книги в лоша опаковка от времето на соца, когато добрите издания са били с твърди корици. Издателствата подценяват читателя, но той не е и особено взискателен.     НАЙ-ПРОДАВАНИТЕ АВТОРИ В ОРИНДЖ            „Стъклената река“ на Емил Андреев се продава много добре, както и „Джобна енциклопедия на мистериите“ на Милен Русков.          Георги Господинов е водещ, според моите наблюдения. Той има няколко книги, които малко или много са свързани помежду си. Избиран е и като автор на поезия, и като прозаик. Алек Попов е търсен заради липсващата усмивка в българската литература, потънала в мрак и сълзи. Книгите му са пълни със самоирония и веднага ги захапваш. „Стъклената река“ е посредствен роман в контекста на световната литература, но в този на българската е нещо по-особено. Една великолепна и продавана книга е „Поражението“ на Константин Илиев, която беше отличена с наградата „Елиас Канети“. Истинска книга. Тематиката и езикът, начинът, по който споделя, защото книгата е едно споделяне, я правят и любимата ми за 2005 г., заедно с "Hash Oil" на Момчил Николов. Бърза литература е свежата кръв в българската и би трябвало да даде стимул и кураж на тези, които имат нещо в главата си. Най-продаваният автор от тази серия е Радослав Парушев. Вече казах за „Джобна енциклопедия на мистериите“. По въпроса дали читателите я възприемат като роман, категорично не. Разглеждат я като разположена между историческата и езотеричната литература.     ДУПКИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА            Не случайно има софийски автори, които се продават само в София, бургаски, които се продават само в Бургас. Липсва по-достъпна индивидуалност. Литературата ни е твърде повлияна от разбитите улици и сгради. Ние знаем, че те са разбити. Един средностатстически европеец няма да разбере проблемите, поднесени по този начин.     ЧИТАТЕЛИТЕ            Те са различни, от депутати до ученички. Не са малко клиентите, които купуват книги от снобизъм или поне така изглежда отстрани. Прилагат някакво модно четене. Има и такива, които ровят с часове буквално, за да открият нещо хубаво. Лично аз одобрявам и поощрявам ровенето. Докато една дреха или става, или не става, за да убедиш клиента, че книгата е хубава, трябва да го усетиш, да разбереш какво иска, но не знае. Не е възможно да се обръща внимание на абсолютно всеки клиент, а и това може да има обратен ефект. Трябва да се прецени навременно кой има нужда от помощ. През книжарницата минават стотици хора на ден, но за съжаление, не всички си тръгват с книги. Някой от тях идват тук като в библиотека, защото не могат да си позволят това, което искат. Но факт е, че книгите се търсят, купуват, че все още се продават и книгите на българските класици, взимат се и за подаръци. Напоследък има възраждане на четенето и е много важно консултантът да е в течение и да съдейства.                       22.01.2006 г.   Влез в Стая 1, 2