АЙДЕСЯ В СТРАНАТА НА ЗАБАВАТА

Това трябва да е една chillout-история за всеки, който предполага, забелязва или има сигурна информация, че не се четат книги.          Преди време, когато работех в едно кафене на самообслужване, открих, че не се четат и ценоразписи. Голяма част от предлаганите артикули бяха етикирани и подредени на витрината. Останалите като студени и топли напитки, и сандвичи, изброени в ценоразпис, изложен на видно място. Но нищо от това не правеше впечатление на повечето клиенти, дори на редовните. Постоянно питаха за цените на продуктите. Най-фосфоресциращи бяха онези, които се държаха като страдащи от агнозии и искаха „едно такова“, „това тук“, „зеленото“, „с лъскавата опаковка“, „оранжевото с изрисуваната планина“ и същевременно почукваха по стъклото отвън.          Повтаряха се достатъчно пъти на ден.          Не четяха ценоразписа.          Питаха.          Таковаха.          Слушателският ми интерес падна под нулата. Дори не забелязвах, че някой отвън говори. Веднъж обаче двама мъже ме събудиха. Сега става много сложно.          Единият (А - само в текста) говореше за любимия философ на другия (Б - само в текста). От диалога им се разбра, че става дума за Кант, тъй като А обърка Кант с Юнг и Б го поправи: „Нищо, нищо, то е същото“. Юнгианецът се съвзе и допълни, че повече му е допаднал Том Юнг.          Е, Том, не е задължително да бъдеш известен с Твоята „Критика на чистия разум“ и изобщо не е задължително да се казваш Карл Густав Юнг, след като може да бъдеш Том (Густав, евентуално) Юнг.          Но това е без значение. Все пак не ставаш нито за пиене, нито за ядене и на всичкото отгоре нямаш своето късно шоу. Не разсмиваш. Не влизаш в новините. Не те пеят, не те танцуват. За теб не се носят слухове. Не убиваш. Не си брадър. Не си задник. Не съществуваш.         04.12.2005 г.   Влез в Стая 1, 2