Ти записа ли се доброволец? Въпросът е на един болшевик в постер от 1920 г., цели увеличаване числеността на армията и напомня за кампанията на чичо Сам „I want you in U.S. army“ от 1917 г. Може да бъде видян в каталога към стартиралия в края на деветдесетте проект „Руският плакат“. Чрез него става възможно подреждането и разпространението на малки и големи постери, съветски и руски, репродукции
и оригинали, от началото на двайсти век досега. Плакатът се явява като своеобразен хроникьор на събитията и е представителен за идеологическото изкуство. Подчинен най-вече на партийната и военна пропаганда, агитационно-просветителската, както я наричат, и рекламна дейност, плакатът се лепи и в подкрепа на съветската икономика, скандира патриотични лозунги, участва в кампании за и против тютюнопу- шенето и алкохола, и дори за стимулира- не на раж- даемостта (в плакат на В. Говорков от 1936 г. едно бебе казва: „Щастлив(а) съм да се родя под съветска звезда“). Въпреки това и доколкото му е позволено, плакатът презентира собствената си история на изкуство, инспирирано от архитектурата, литературните и театрални тенденции, кинематографическия монтаж от онези години.
Албумите и тематичните папки, събиращи постери за изследователския проект на „Контакт-Култура“, възстановяват образци на руската плакатна графика, сред които от особена важност са създадените до трийсетте години на миналия век, когато интензивно се експериментира с шрифтове, цветове и геометрични фигури. Модна практика е преработването на старите плакати и билингването на лозунгите. „За нашу победу!“, например, е дублиран с „Forward to Victory!“.
В цикъла „Съветско - значи отлично!“ патетичното и наивистично поощряване на родното производство се извършва чрез емблематични за столетието постижения. И така, в небето над млада авиаторка (секси и с блестяща усмивка) е изписана марката на паста за зъби „Санит“, като оставена следа от самолет. В други рекламни плакати на фокус са ботуши, сладоледи, цитрусови сокове, спиртни напитки, цигари. Според проучванията този начин на популяризиране е довел до ръст в потреблението през 1934 - 1935 г., но не се уточнява къде (все пак не се отнася за територия с размерите Лихтенщайн).
По-късно обаче започва постерна кампания против тютюнопушението и алкохола, представяни като удоволствия именно чрез постери. В антирекламата многократно се експлоатира образа на детето, разочаровано от поведението на родителя. То вменява чувство за вина със своята безпомощност и критикува безотговорното отношение на възрастния чрез лични послания.
Посочените навици са разглеждани като противообществени, заплашващи реда, увреждащи семейството, но не и изкушилият се. Заподозрени в порочност са главно мъжете. Те фигурират навсякъде, където има спирт. На места изненадващо отказват предложеното им питие и демонстрират воля за въздържание. Пушачът е наречен хулиган и заради визуалната му интерпретация, днес може да бъде приет по-скоро за безвреден непукист, отколкото като асоциален и разрушителен тип. В този контекст, през 1961 г. КПСС приема „Морален кодекс на строителя - комунист“.
Постерите дават информация и за изискваната от пролетариата поведенческа култура, техниките на манипулация, стратегиите и агресията на властта изложена в мобилизационни лозунги като: „Давайте по-големи танкове! Всички на фронта! Всички за победата!“, но и далеч по-приятни и свежи концепции за пребиваване на съветското и руското в плаката.
---
Още в галериите на
www.genstab.ru,
www.plakaty.ru и
www.poster.ru
|