Стаите

авторска рубрика за литература и култура на Красимира Джисова

Литературен клуб | Стаите | новини

 

ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ШОКОЛАД

 

Аеро

 

Красимира Джисова

 

         Техниката на приготвяне се ползва донякъде от ноу-хау-то на "Милка", изисква пробиване на консистенцията на литературата чрез конкурси (въздух). По дефиниция чрез конкурса се осъществява селекция на най-добрите (сред участвалите в него, според съответното жури), които по този начин биват изречени, поощрявани, стимулирани да продължат нататък. Конкурсът има важна оперативна функция, той е своеобразен мониторинг, само че "нататък" не индикира посока. След ръкопляскането не следва нищо, освен ако в Положенията не е посочено, че наградените текстове ще бъдат издадени в книга. Авторите не сe менажират, не се обвързват дългосрочно с проекти и издателства, което е приоритетно в професионално функциониращи културни пространства.
         Най-често срещаното оправдание е липсата на средства, което означава "няма никакви", "няма достатъчно" или "няма точно за теб". Отговорите всъщност са въпроси: защо нещо, което го има, не функционира; защо след като не функционира, не изчезва; защо не се премоделира; защо не се променя; защо не използва ресурсите си (все пак за какво са парите, ако не се влагат) и т.н. Извън конкурсната програма, действията се простират дотам, докъдето се простира и желанието самата литература да действа, да има своята процесуалност. Тоест до кривите круши.

 

         Литературните конкурси: хипотези и феномени*

 

         1. Награденият е в близки отношения с журито.
         Обикновено такова е мнението на неуспелия (не на неуспешния, а на неуспелия). Конкурсите са двупосочни. Те проверяват и журиращите, които също са автори и за тях може да се съди по текстовете, които оценяват, не само по тези, които пишат. Отношението към журито следва да се съобрази и с конкуриращите се текстове, с баластрата между тях. Изявления като "конкурсът беше много оспорван" са нормативни.

 

         2. Класирането е отзад напред: този, който е на първо място, би трябвало да е на трето, а този, който е на трето, би трябвало да е на първо.
         Явлението донякъде се покрива с първото. Разглеждайки го самостоятелно, победители в категорията "Дислокация на лауреатите" са журиращите "Златен ланец", дългогодишни ретрогради със своите моменти на сегашност.
         Да, съществуват различни литературни вкусове и количество едни и същи текстове (виж забележката към 1), но не може да не се отчитат ракурси, начини на композиране, новаторство откъм идеи, език, обекти и образност, сила на внушението, съвременност, тоест литературно-историческата конкретика, която би трябвало да задължава.

 

         3. Наградите са фантомни.
         Случва се. Не се използва целият бюджет или се употребява така, че книгите изглеждат home-made. Като пример може да се посочи дебютната стихосбирка на Яница Радева, "Друг Ритъм", излязла през 2003 г., вследствие конкурса "Веселин Ханчев". Единствено титулът й е прилично оформен и то защото авторката се ангажира с него.
         Парите изчезват безследно. Случаят с Дана Белева в същия конкурс е емблематичен. Ръкописът й трябваше да бъде издаден чрез допълнително, пожелателно, външно финансиране на конкурса. "Пеньоари и ладии" излезе едва през 2002, в резултат на повторното награждаване на Дана Белева през 2001 г. Този път със средства от преките организатори на конкурса, които през 2000 г. не са поискали гаранции за достоверността на наградата й, въпреки че тя е "дадена" в рамките на същия конкурс.
         Средствата се реинвестират в други дейности, без да се уточнява какви. Сега става още по-неприятно, но какво е пример без пример. Тук ще разкажа за случай, касаещ самата мен и същия конкурс - "Веселин Ханчев" през 2002 г., въпреки че съм безкрайно доволна от това, че стихосбирката не стана литературен факт през 2003 г. по достатъчно причини. Получавайки т.нар. специална награда на Международна фондация "Гео Милев", беше обявено публично, при награждаването, че следващата година ще бъде издадена книгата ми. Тя не се появи поради внезапните ни естетически разминавания с идентифициращия се с редактор Георги Янев, който беше и член на журито. Той разбира се не намери за нужно да обясни къде отива това, което е предназначено за друго; защо се разпорежда самостоятелно какво следва, при положение, че тази награда е резултат от оценката на още двама души в журито. Но всичко, което произтече и не произтече е пропорционално на задоволството ми, че се разминахме и се надявам да продължим да се разминаваме.
         Втори пример: Емил Христов се класира на първо място в Студентския конкурс "Шумен" през 2004 г., но стихосбирка от същия автор няма и до ден днешен.

 

         4. Всички на първо място! Всички на второ място! Всички на трето място!
         Това не са заповеди на кралицата в Страната на чудесата, а решения на журито. Излъчват се три първи, три втори или три трети места. Видимо несравними текстове се равнопоставят по значимост и конкурсът излиза извън параметрите на конкурсното, извън собствените си параметри. Броят не е формалност. Все пак не се сортират най-добрите домати, а най-добрите книги. Оттук насетне как се гарантира, че следващата година първите места няма да са пет, по-следващата - осем, и така докато литературните критерии и вкусове заживеят спокойно и понятно едни за други. Конкурсът се обезмисля.

 

         5. Три хипотези

 

         Хипотеза за състезателя:

 

         Ако не познава никой от комисията, ако комисията не е наясно с материалните му затруднения, ако не предизвиква симпатии, нито антипатии, ако е невидим извън текста и въпреки това бъде отличен сред останалите, вероятността да е класиран заради текста и качествата му надвишава 90 %**.

 

         Хипотеза за комисията:
         Ако членовете й не познават отличения, ако не са наясно с неговите материални затруднения, ако не изпитват симпатии, нито антипатии, ако въобще са прочели текстовете му, ако могат да се аргументират за избора си, вероятността да са професионалисти е над 90 %.

 

         Хипотеза на Андре Мороа:
         В литературата, както и в любовта, се удивляваме от избора на другите.

 

         6. Четири предложения, четири диагнози
         Някой да забрани употребата на думите "честно", "логично", "правилно" и сродните им.
         Да не се обещават дебютни книги. Студентите и писателите, които не са метаморфоризирали в други видове, са свикнали да бъдат прецаквани от бивши студенти.
         Да няма никакви критерии. Възраст на участниците: от една до 130 години; да бъдат предвидени 50 първи, 50 втори, 50 трети, 200 поощрителни награди и шестотин чаши вино.
         Да има награда за журито (виж 2).

 

 

         * Първоначално този откъс съществуваше под името "Литературните конкурси: легенди, хипотези и феномени", но реших да го съкратя до хипотези и феномени.
         Все пак самата легенда (и изработването й) е феномен, а и не изпитвам необходимост да доказвам кое е легенда, кое не е, да се зомбирам от променливият й статут на нереалност.

 

         ** В разликата до 100 % се разполагат други невидими причини

 

 

 

следва продължение

 

 

 

 

 

09.01.2006

 

Влез в Стая 1, 2

 

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]