Стаите

авторска рубрика за литература и култура на Красимира Джисова

Литературен клуб | Стаите | новини

 

ОТВАРЯНЕ НА СТАИТЕ

 

Красимира Джисова

 

         На трета страница от книгата на Екатерина Йосифова „Малко стихотворения", издадена през 1998 г. от „Стигмати", е изписано в курсив: „Лично - за общото помежду ни". Отдолу се дипли автографът й и смътното „май 1999". Всичко това е част от поредица странни съвпадения и разминавания. Пристигнах в София през май, деветдесет и девета и досега не съм разговаряла с Екатерина Йосифова, нито някой ми е подарявал предварително подписана от нея книга. Но имам „Малко стихотворения" с посвещение от автора им в библиотеката си.
         Преди броени дни, на 23 ноември, влязох в книжарница „Писмена". Подминах новоизлезлите преводни книги, стативите с картички, секциите със специализирана литература, коледните сувенири, мултипликациите на Добрия старец, залисаните в подреждане на празничната стока продавачки. Вървях по-бързо от нормалното, имайки предвид мястото, към рафтовете с българска литература (все едно имах среща и закъснявах). Там бяха изложени два екземпляра „Малко стихотворения". От първото отваряне на книгата, попаднах на страницата с посвещението. Постоях с преувеличени очи и се огледах встрани, като че ли извършвах нещо нередно. Дори изброих възможни причини и изходи като:

 

         Всяка книга е с посвещение. Проверих и другата, но не беше.

 

         Някой е разменил книгите без да иска. Отнесъл е непосветена. Но кога се е случило това?
         През деветдесет и девета? Възможно ли е книгата да е прекарала шест години тук?
         Заради опасността от дереализация, минавам нататък.

 

         Касиерката ще я разлисти, ще забележи необичайното и ще ми я вземе.

 

         Касиерката ще се консултира с управителя.

 

         Управителят ще се окаже почитател и ще ми я вземе.

 

         Управителят ще се окаже колекционер. Колекционерите са неумолими.

 

         Ще го напръскам с дезодоранта си, който между другото се казва Инцидент, и ще избягам.

 

         Аз колекционер ли съм?

 

         Срещала съм Екатерина Йосифова само веднъж, през март тази година. Стоеше след няколко стола вляво от мен и я виждах, дори когато не гледах към нея. През цялото време си повтарях „запознай се с нея, запознай се с нея" и направих това, което в повечето случаи правя - нищо.
         Излязох с книгата, със „спомен, който не е мой". Не я претърсиха за посвещения, но все още се колебая дали не я откраднах и дали книжарницата не е мястото, където ми предложиха легално открадната книга. Както вече стана ясно, тя е посветена на друг, за когото не знам повече от написаното.
         Бих искала тези думи на Екатерина Йосифова: „Лично - за общото помежду ни", да бъдат увод към Стаите, стълбище и коридор към тях, една от Стаите, които ще се отворят другата седмица на адрес: http://staite.litclub.bg
         В Стаите ще се подреждат и преподреждат спомени, събития, гласове; ще влизат автори, думите им, онова, чрез което се намираме.
         Стаите ще са пространства за движения, за текстуализиране на визуалното, на концепции за пребиваването на изкуствата в съвременните интерактивни условия, за настаняване на литературата от перифериите, за свободно говорене и дишане. Защото има неща, които са повече от език и движение.

 

 

 

 

27.11.2005

 

Влез в Коридор, Стая 1, 2

 

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]