Стаите

авторска рубрика за литература и култура на Красимира Джисова

Литературен клуб | Стаите | новини

 

МИРЕЛА ИВАНОВА И ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ПОЕЗИЯТА

 

Красимира Джисова

 

         В тази Стая влиза Мирела Иванова. Тя е единственият български автор с Награда за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа. Отредена й е през 2002 г. от жури с председател Петер Хандке. Самото литературно събитие се организира в Германия от медийния магнат д-р Хубер Бурда в пищния дворец Нимфенбург.
         Фактите, че е четена, превеждана и канена от различни хора, които не са институционално обвързани помежду си, следва да докажат, че не авторът представя литературата, а литературата - автора. Въпреки че понякога несправедливостта надвишава количеството холестерол в тялото на търсен адвокат по наказателни дела, въпреки че в България рядко дават възможност да бъдеш самия ти или дават, но на много висока цена*.
         Явно в Лондонското поетично общество цените са други. Цените са други и по време на фестивали, проекти, акции, четения и срещи извън България, в които тя участва: "Европа пише", "Поезията на съседите", Челтмънски литературен фестивал, "Поезията в града" и др. Нейните текстове се редуват с тези на Дубравка Угрешич и Гюнтер Грас. В немскоезичните държави я сравняват с Ингеборг Бахман, в Полша - с Вислава Шимборска. Измерват я с авторите, които са представителни за съответните литератури.
         Мирела Иванова е и от малкото пишещи, които се интересуват от новите български писатели и поети. Според нея литературната ситуация в България е цветна, но груповщината трови въздуха и още:

 

         В литературата няма заплаха. Заплахата идва от тясната кройка на литературния живот и от онези, които имат властови позииции (издатели, редактори и други въвлечени в процеса). Литературата е независимост във всяка форма. Трябва да си независим и от самия себе си, от пристрастията си. За писателя е ужасно да мисли в някакви зададени предварително граници.

 

         Промяна ще има, когато литературните и културните седмичници не се списват в тесен семеен кръг, всекидневниците предлагат поне веднъж седмично сериозна страница за литература. Литературата е свобода и литературният живот предполага определена хаотичност, но трябва да има и поне една сериозна литературна сцена в столицата. Ако нещо ни пречи това е шибаната ситуация в държавата, масовото опростачване и индивидуалните опити да смалим другите, защото ние сме малки.

 

         Спомням си, че Мирела Иванова беше атрактивна за медиите, когато спаси мастилницата на Вазов, след опит да бъде открадната. Интерес предизвикаха и "сметки й" за парното в ателие, което отдавна не е нейно.Но има отделни журналисти, които осбено ме ценят като автор и от време на време си спомнят за мен. За съжаление българските медии като че ли нямат сетива за сериозното българско изкуство, не само за литературата. Не съумяват да възпитават читателя. Поддържат политика на пълно пренебрежение и незаинтересованост.
         За разлика от българските си колеги, немските журналисти от "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Ди Велт" и други авторитетни издания, които не са литературни, са писали с такава честота за Мирела Иванова, че тя би могла да събере публикациите им в отделен том.

 

         И докато едни рекламират пайетите и задника на Азис, други рекламират поезия. През 2003 г. шест немски литературни къщи и една австрийска организират акцията "Поезията в града", по време на която стиховете на седем немски и седем чуждоезични поети са експонирани чрез повече от 1500 рекламни билборда. В продължение на три месеца Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт на Майн, Кьолн, Щутгарт, Залцбург показват съвременна поезия в метрото, върху автобуси, сгради, в пространствата на търговски центрове и хотели.

 

         Пътешествията на поезията й започват през 1991 г., когато с Виктор Пасков са поканени в литературния колоквиум в Берлин. Превеждането на техни текстове от двама немски българисти завършва с литературно четене и отприщва поредица от инициативи, заради които тя постоянно се завръща в Германия.
         Иска й се авторите да могат да живеят от хонорарите, които получават, да бъдат позиционирани в публичното пространство чрез адекватен артмениджмънт.

 

         Културният мениджмънт трябва да се прави професионано, от професионалисти. Тогава част от хаоса, неразборията, блъскането един в друг, ще изчезне. Виждам го като посредник между автора и публиката, но засега от възрожденки тип, тоест който има отношение към литературата и просветителски амбиции. Естествено трябват и закони в подкрепа на изкуството, на създателите му.

 

 

* Думите в курсив са на Мирела Иванова

 

 

 

 

11.12.2005

 

Влез в Стая 1, 2, 3

 

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]